Зоро (испанската дума за лисица, и синоним на сръчност и потайност) е супер-герой, зад който се крие Дон Диего де ла Вега (първоначално Дон Диего Вега), измислен благородник и майстор на рапирата, който живее в Испания и мексиканската част на Калифорния. Той защитава хората от района от правителството и други злодеи и не е само много умел и като лисица – труден за хващане, но се наслаждава и да унижава същите врагове, докато язди коня си Торнадо.

Зоро е създаден през 1919 година от писателя Джонсън МакКъли и за първи път се появява в „The Curse of Capistrano“ („Проклятието на Капистрано“), отпечатан като поредица в списанието All-Story Weekly. Образът на героя, обикновено, включва черен костюм с развят плащ, шапка в андалуски стил, много по-подходяща за мъжете от Калифорния, от широкополото сомбреро на героя в оригинала, и черна маска, която прикрива горната част на лицето – в оригинала, маската е покривала цялото лице. В допълнение, неговото любимо оръжие е рапира, което той често използва, за да оставя след себе си запазената си марка – голямо Z, изписано с три замаха. Освен това носи и камшик. В оригиналната история той използва пистолет, но в последвалите истории рядко се среща.

МакКъли не е предполагал какъв успех ще има Зоро, чиято самоличност в „Проклятието на Капистрано“ се разкрива чак накрая. Скоро след това, Зоро става често срещан герой в редица списания и комикси.

След успеха на немия филм „Маската на Зоро“ (1920 г.), романът на МакКъли е преиздаден от издателя Гросет и Дънлап по същото име. Визията на героя от филма надделява над образа от списанията.

През 2005 година Исабел Аленде написва история за Зоро, която се основава на филмите от 50-те години на XX век и която е под формата на биография на легендарния герой „Зоро“. По нейния роман е създадена теленовелата „Зоро: рапирата и розата“.

Освен многобройните филмови екранизации и книги от различни автори, са издадени комикси. Не са подминати и почитателите на компютърни игри: има създадени по историята поне четири.

Зоро много напомня някои истински бандити от историята на Калифорния. Често е свързван с Хоакин Муриета, латиноамериканския вариант на Робин Худ, чийто живот е описан през 1854 година в книгата на Джон Ролин Ридж и е филмиран през 1998 година в „Маската на Зора“. Други възможни личности, която може да е вдъхновила героя, е калифорнийския бандит Саломон Пико, Тибурсио Васкес и Уилям Лапорт, ирландски войник, живял в Мексико през XVII век. Има много теории кой е „истинският“ Зоро – излгежда МакКъли се е вдъхновил за историята от различни източници, като по-късно, между неговия роман и романа „The Scarlet Pimpernel“ са открити много паралели. Много калифорнийци смятат, че Yokuts Indian Estanislao е първообраза на Зоро – Estanislao е водил бунт срещи Мисията на Сан Хосе през 1827 година.

Няма много данни за исторически факти, които да потвърждават изобразеното в книгите и филмите. Вярно е, че Нова Испания е моделирала обществото по образ и подобие на европейското от XVIII век – на върха са били аристократите, а в низините – селяните. В тази връзка, някои автори вярват, че Джонсън МакКъли е взаимствал идеи от романа на Висенте Рива Паласио „Memories of an Impostor: Don Guillén de Lamport, King of Mexico“.

Зоро е подвижен атлет и акробат, който с лекота се предвижва по покривите на градските сгради и успява да се приземи на крака без да се нарани. Умел с рапирата и не веднъж доказва своите способности в битки, дори срещу повече от двадесет въоръжени противници. Никога не използва груба сила, а се уповава на тактики и умения с оръжието си. Често използва психологически похвати, за да ядоса противниците си и така ги разконцентрира, печелейки накрая сраженията.

Конят му, Торнадо, отговаря на името си – преминава през армии, отвеждайки далеч враговете, за да може Зоро да спаси жена си и сина си. Той обожава господаря си и не се отдалечава от него на повече от една сянка разстояние.

Оръжието на Зоро е рапира. Това е оръжие, което се налага за употреба през 17 век и служи както за нападение, така и за защита. Най-често се използва при дуели. Отличава се с характерно острие. Предпочитана е от аристократите не само като оръжие, но и като аксесоар.

 

Чувствителността на Дон Диего де ла Вега към жестокостите на живота го е направила бунтовник и защитник на изгубени каузи. Въоръжен с морални ценности, маска и рапира, той скрива истинската си самоличност, за да се бори срещу несправедливостите.

Историята се развива през XIX век – епохата, през която испанците правят всичко възможно, за да изгонят индианците от земите, които са получили в наследство от предците си, за да се установят там и да наложат своята воля.

Това са времена, през които се ширят тиранията и неравенството. Семейни кланове властват над правосъдието и добрите дела на мъжете.

„Зоро“ е теленовела, снимана в Колумбия и пренася зрителите в Мексико през 1800 година.

Приключенията включват дуели, битки с пирати и невероятни спасения, които превръщат част от историята на Диего де ла Века в легендарния „Зоро“ - героят, който се връща на земята си и я открива покорена от завоевателите. Той не може да понесе тази новосъздала се ситуация и решава да скрие самоличността си под маска.

Зоро е личност, която води двойнствен живот, която се намира насред две култури. Син на испански аристократ и индианка-боец, Де ла Вега се ражда в южните части на днешна Калифорния, малко след американската революция.

Наблюдавайки лошото отношение към местното население от страна на европейците, които са се установили в Горна Калифорния, Диего изпитва конфликт заради смесения си произход. Той е бил изпратен много малък в Барселона, за да получи подходящо европейско образование.

Именно там, Диего получава първите политически уроци и усъвършенства уменията си с рапирата, благодарение на която той се превръща в легенда.

 

„Зоро“ - Диего де ла Вега

Син на богатия испански земевладелец Алехандро де ла Вега и индианка-боец Тойпурния, убита по време на атака срещу нейното племе от мъже, начело на които е бил Фернандо Санчес де Монкада, тогава миньор. Майка му се е казвала Тиша или „малката лисица“, име което самият той приема след години за прикриване на своята самоличност. Диего се представя пред обществото като културен и състоятелен адвокат с изтънчени маниери, понякога честолюбив и фриволен. Но когато сложи маската и извади рапирата, той се превръща в Зоро – безстрашен, търсещ приключения и изключително храбър мъж, който се бори на страната на слабите. Единствените, които знаят неговата тайна е Бернардо, приятел от детинство, и отец Томас. Той е превъзходен съблазнител, с голямо чувство за хумор и за него бракът не влиза в близките му планове за бъдещето.

Есмералда Санчес де Монкада

По-малката дъщеря на циганката Сара Кали и Фернандо Санчес де Монкада, който винаги се е отнасял с нея презрително, също като сестра й Марианхел, поради което девойката се чувства бездомна. Представя се за испанска дама, но има спорни маниери. Нейната красота и нейната непочтителност са широко известни, също като нейното чувство за справедливост и правосъдие. Тя е от типа жени, с които всеки мъж би се почувствал добре. Остроумна и чувствителна, понякога любеща и импулсивна. Страстта, която Зоро събужда в нея, се допълва с възхищение, което изпитва към Диего де ла Вега, без да подозира, че двамата са един и същи човек.

Фернандо Санчес де Монкада

Неговият баща, деспотичен мъж, и майка му, жертваща се жена, са изковали силната личност на Фернандо, който преминава от гняв към нежност с удивителна бързина. Неговото честолюбие няма граници, също като неговата жестокост и расизъм, което е в следствие на смъртта на майка му. Приема, че който не е с него, е против него. Иначе той е привлекателен и напет. Носи превръзка на лявото си око, което крие тайна. Има две любови в живота – по-голямата му дъщеря, Марианхел, и Мария Пия де ла Вега, която не е приела да се омъжи за него.

Марианхел Санчес де Монкада

По-възрастната дъщеря на Фернандо Санчес де Монкада и полу-сестра на Есмералда, която ненавижда от все душа. Привлекателна, крайно кокетлива, честолюбива и лицемерна, когато се наложи. За разлика от Есмералда, тя е израснала с много привилегии и внимание, което я е превърнала в невъзпитана девойка. Възползва се изцяло от своите ангелски черти на лицето, като манипулира хората, за да постигне онова, което иска. Завистлива, лицемерна, манипулираща и предателка, също като баща си, причина, поради която двамата се възхищават и уважават взаимно.

Отец Томас Виярте

Францискански монах, пълен с изненади. Умее да използва по неповторим начин рапирата и юмруците си. Преди да се отдаде на Бога, той е имал кратка военна кариера. Жизнерадостен и любител на хубавото вино, но се противопоставя на несправедливостите и не крие какво мисли. Той помага на Диего де ла Вега да се превърне в Зоро. Отец Томас също води двойнствен живот. Той оглавява тайно общество, което се бори против тираниите и в което въвежда Диего.

Алехандро де ла Вега

Баща на Диего де ла Вега. Военен, който се превръща в богат земевладелец. Консервативен, но и авантюрист. Вярващ католик. Освен това е привлекателен и много добър, той умее да отнася елегантно и изтънчено с жените. Две от тях, Алмудена и индианката Юмалай, падат в плен на неговата прелест.

Алмудена Санчес де Монкада

Сестра на Фернандо Санчес де Монкада и леля на Мариахел и Есмералда. Мисията й е да се грижи за другите, оставяйки назад собствените си нужди. Самоотвержена, привлекателна и малко пищна. Тя има тайна любовна връзка, която крие през целия си живот.

Мария Пия де ла Вега

Сестра на Алехандро де ла Вега, леля на Диего и бивша годеница на Фернандо Санчес де Монкада. Дори и на възраст, нейната красота предизвиква страстите, дори у твърди мъже като Фернандо, с когото не е пожелала да сключи брак. Събужда доверие и уважение, има решение за всичко и почти никога не се поддава на чувствата си. За нея, задължението е на първо място.
 

Гледай епизодите